Този дневник беше създаден като пространство за намаляване на
темпото в живота. Не за още една задача. Не за самооценка. А за
среща със себе си.
В практиката си като психолог и терапевт срещам все повече хора,
които изглеждат „функциониращи“, но вътрешно са изтощени.
Хора, които продължават да дават, да работят, да се справят, докато
неусетно изгубят връзка със себе си.
Бърнаутът или професионалното прегаряне рядко идва внезапно -
той се натрупва тихо, в дните без почивка, в пренебрегнатите емоции,
в навика винаги да сме „на разположение“ по всяко време- физически
или ментално.
Този дневник не е създаден, за да ви помогне, как да бъдете по-
ефективни. Създаден е, за да ви помогне да бъдете по-свързани със
своето тяло, вътрешен ритъм, граници и истински нужди.
Упражненията в него не изискват „правилни“ отговори. Те приканват
към честност, игра, въображение и постепенно освобождаване от
натрупаното напрежение.
В тези страници ще намерите моменти за размисъл, въпроси без
натиск, упражнения и пространство за лична равносметка. Целта не
е да се променяте, а да се върнете към себе си - такива, каквито сте,
без маски и очаквания.
Ако в даден момент усетите съпротива, умора или желание да
пропуснете някое упражнение - това също е част от процеса.
Дневникът н е в и притиска. Т ой е т ук, з а д а в и п одкрепи и ще го
направи за вас тогава, когато усетите истинска нужда.